„СТИХИ О РЫЖЕЙ ДВОРНЯГЕ”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИХОВЕ ЗА РИЖАВОТО ДВОРНО КУЧЕ
Погали стопанинът вяло
косматата рижа гърбина:
– Прощавай, брат! Трудна раздяла,
но трябва от теб да замина.
Под пейка нашийника пусна
и навеса шумен подгони,
където мравунякът людски
се влива в експресни вагони.
След него се песът отправи.
В тълпата на свойта разлъка
следяха очите кафяви
стопанина с кучешка мъка.
На гарата старец, до входа,
реши: – Изоставен си, братче!
Да беше отбрана порода...
А то – помиярче невзрачно!
Коминът на влака запуши,
жар локомотивът запърли,
напред като бик се промуши,
към нощната буря се хвърли.
Вагоните тракаха, хора
се смееха, пушеха, спяха...
И никой за кучето дворно
не мислеше, чужди му бяха.
Стопанинът няма представа,
че там, по траверси безлични,
решено да не изостава,
задъхано кучето тича!
Препъва се, скача отново,
кръв в лапите камъни бунят,
сърцето за скок е готово
от кучешката му муцуна!
Стопанинът няма понятие,
че сили изтичат от тяло;
че, блъснало се в перилата,
под моста е то полетяло...
Вълните трупа му прокудиха...
О, старче! Знай, може в природата
на дворното куче да бъде
сърцето – най-чиста порода!
Ударения
СТИХОВЕ ЗА РИЖАВОТО ДВОРНО КУЧЕ
Пога́ли стопа́нинът вя́ло
косма́тата ри́жа гърби́на:
– Прошта́вай, брат! Тру́дна раздя́ла,
но тря́бва от те́б да зами́на.
Под пе́йка наши́йника пу́сна
и на́веса шу́мен подго́ни,
къде́то мраву́някът лю́дски
се вли́ва в експре́сни ваго́ни.
След не́го се пе́сът отпра́ви.
В тълпа́та на сво́йта разлъ́ка
следя́ха очи́те кафя́ви
стопа́нина с ку́чешка мъ́ка.
На га́рата ста́рец, до вхо́да,
реши́: – Изоста́вен си, бра́тче!
Да бе́ше отбра́на поро́да...
А то́ – помия́рче невзра́чно!
Коми́нът на вла́ка запу́ши,
жар локомоти́вът запъ́рли,
напре́д като би́к се прому́ши,
към но́штната бу́ря се хвъ́рли.
Ваго́ните тра́каха, хо́ра
се сме́еха, пу́шеха, спя́ха...
И ни́кой за ку́чето дво́рно
не ми́слеше, чу́жди му бя́ха.
Стопа́нинът ня́ма предста́ва,
че та́м, по траве́рси безли́чни,
реше́но да не изоста́ва,
задъ́хано ку́чето ти́ча!
Препъ́ва се, ска́ча отно́во,
кръв в ла́пите ка́мъни бу́нят,
сърце́то за ско́к е гото́во
от ку́чешката му муцу́на!
Стопа́нинът ня́ма поня́тие,
че си́ли изти́чат от тя́ло;
че, блъ́снало се в перила́та,
под мо́ста е то́ полетя́ло...
Вълни́те трупа́ му проку́диха...
О, ста́рче! Знай, мо́же в приро́дата
на дво́рното ку́че да бъ́де
сърце́то – най-чи́ста поро́да!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Асадов
СТИХИ О РЫЖЕЙ ДВОРНЯГЕ
Хозяин погладил рукою
Лохматую рыжую спину:
– Прощай, брат! Хоть жаль мне, не скрою,
Но все же тебя я покину.
Швырнул под скамейку ошейник
И скрылся под гулким навесом,
Где пестрый людской муравейник
Вливался в вагоны экспресса.
Собака не взвыла ни разу.
И лишь за знакомой спиною
Следили два карие глаза
С почти человечьей тоскою.
Старик у вокзального входа
Сказал: – Что? Оставлен, бедняга?
Эх, будь ты хорошей породы...
А то ведь простая дворняга!
Огонь над трубой заметался,
Взревел паровоз что есть мочи,
На месте, как бык, потоптался
И ринулся в непогодь ночи.
В вагонах, забыв передряги,
Курили, смеялись, дремали...
Тут, видно, о рыжей дворняге
Не думали, не вспоминали.
Не ведал хозяин, что где-то
По шпалам, из сил выбиваясь,
За красным мелькающим светом
Собака бежит задыхаясь!
Споткнувшись, кидается снова,
В кровь лапы о камни разбиты,
Что выпрыгнуть сердце готово
Наружу из пасти раскрытой!
Не ведал хозяин, что силы
Вдруг разом оставили тело,
И, стукнувшись лбом о перила,
Собака под мост полетела...
Труп волны снесли под коряги...
Старик! Ты не знаешь природы:
Ведь может быть тело дворняги,
А сердце – чистейшей породы!
---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.